Гражданското участие в местните политики – гаранция за открито, отговорно и ефективно местното управление
По отношение на местната администрация гражданите най-често са нейни потребители и клиенти, като използват публичните услуги, които тя предоставя. Потребителството е нормативно регламентирано чрез предоставяне на определени административни услуги, за което не се изисква от страна на гражданите определена публична активност или експертна компетентност. По-рядко, но с особено значение за местното развитие гражданите могат да изпълняват и ролята на партньор на местната власт, което е доста сложно като регламентация, като планиране и като организация. Този процес изисква основно да се поемат конкретни отговорности от страна на съответното общинско ръководство и да се предприемат стъпки за активно прилагане на националната законова рамка към потребностите на местното развитие. Само чрез активното гражданско участие могат да се създадат условия за оптимизиране на управленческата дейност на местно ниво и за подобряване качеството на живот на местното население. То включва: разработване на програми и планове за реализация на нововъведения в областта на гражданското участие, осигуряване на ресурси за прилагане на нормативните документи и политики при вземането на решения от местно значение, които са важни за общността.
Гражданското участие не трябва да се неглижира от страна на местната администрация, а да се стимулира и подкрепя от местната власт, защото гражданите не само могат, но и законово се регламентира тяхното участие. Освен това активното им включване при вземането на информирани управленчески решения на местно ниво предпазва местните власти от допускане на грешки и до реални възможности за бързо решаване на вече възникнали или зреещи конфликти.
Процесите на участие на гражданските организации могат да бъдат реализирани на три нива: политики и нормотворчество (наредби, решения на общинските съвети и др. документи с разпоредителен характер); планове и програми; проекти.
Гражданските организации (НПО), могат да участват на различни етапи от процеса на формулиране, реализация и мониторинг на политиките. Особено интензивно трябва да е участието им както в самото начало на процеса, когато се проучват нуждите, прави се анализ на ефективността на съществуващите политики и се дават предложения, така и в процеса на мониториране, когато се изисква предприемането на коригиращи действия, отстраняващи нередностите.
Участието на организирани заинтересовани страни – неправителствени организации, професионални браншови организации, може да се реализира чрез застъпничество и лобиране и да подпомогне управляващите във формулирането на по-ефективни политики. В съставянето на плановете и програмите гражданите могат да участват в целия процес на планиране, най-вече когато става въпрос за планиране на местно ниво.
Проектите са поредица от мерки, които са насочени към постигането на проектните цели. Широко разпространено е участието на гражданските организации като изпълнители, подизпълнители на подобни проекти или партньори на местната власт. Изпълнявайки проектните дейности, на практика се изпълняват приоритетите и индикаторите на конкретната местна политика.
Процесите на гражданско участие могат да бъдат задължителни, т.е изискуеми по закон, и незадължителни – инициирани по волята на държавната и местната администрация.
При задължителните (формални) процеси законовите норми установяват кой може да участва, докъде се разпростират правата на участие, каква е структурата на процеса и какво се прави със събраната от различните социални групи информация, осъществяването на обратната връзка и взетите съвместни решения. Във формалния процес най-широките права се установяват според статуса на съответната страна в процеса. Формалните процеси задължително включват процедури за съгласуване и пораждат административни решения.
Процесите на неформално участие не са твърдо регулирани и могат да се структурират по различни начини в зависимост от условията и наличните ресурси. Те са изцяло доброволни, като основният принцип е съвместното решаване на проблемите. Целта може да бъде различна, например събиране на информация, размяна на идеи или съвместно намиране на решение, а в някои случаи и съвместно изпълнение на конкретен проект. Въпросът за това кой участва, как се решават проблемите и по какви правила се процедира се определя предварително или по взаимно съгласие между участниците. Нормите на неформално участие са разнообразни и гъвкави. Резултатите от тях се състоят във формулирането на граждански препоръки в помощ на процеса на вземане на решения от страна на местните власти. В някои случаи последните могат да решат да придадат задължителен характер на резултатите.
Формалните и неформалните процеси често се съчетават. Резултатите от посредничеството често придобиват задължителен характер посредством постигнати споразумения, които могат да бъдат включени в официалния процес за оценка на въздействието.
Местните власти и в големите, и особено в малките общини често се затрудняват при набирането на участници в експертни съвети или работни групи, при провеждане на консултативни срещи, изискващи необходимата експертиза, и други съгласувателни инициативи. Понякога се оказва невъзможно да се намерят подходящи представители на различните заинтересовани страни, които да са извън ограниченията на клаузите за избягване на конфликт на интереси, както и представители на етническите малцинства. При набирането на подходящите участници трябва да се прилагат различни подходи и инструменти.
Участници могат да бъдат привличани чрез лични покани от страна на организаторите на консултативния процес; използване на медиите, социалните мрежи, Интернет, както и чрез други надеждни канали. Някои общински администрации се стремят да набират експерти /консултанти чрез собствени печатни материали, разпространени по домовете, както и чрез лични писма. В някои случаи е необходимо формирането и на нови експертни мрежи и/или привличането на нови местни организации, тъй като не във всяка община има застъпници за всички видове местни интереси.
Членството на България в Европейския съюз създава необходимост от активно развитие на граждански капацитет за ефективно влияние върху процеса на формиране на местни политики, отговарящи на европейските регламенти, но защитавайки местния обществен интерес. Затова особено важно е да се изгради местен капацитет сред действащите неправителствени организации за прилагане на европейски политики на местно и регионално ниво. Международните документи, поединично и в своята съвкупност, придвижват обществените механизми и управленските практики към по-нататъшно осмисляне и операционализиране на гражданското участие като същностна черта на модерното местно управление, което трябва да се постига от всяко местно ръководство.
Участието на гражданите в изработването на публичните политики е мерило за качеството на демокрацията. Колкото по-активни, компетентни и ангажирани са гражданите и неправителствените организации, толкова по-открито, отговорно и ефективно е местното управление.