Форми на гражданско участие на ниво община

Има доста причини, поради които местните власти трябва да се стремят да включват гражданите в процеса на изработване на публичните политики, а самите граждани да бъдат активни, когато се обсъждат важни управленски решения касаещи местното и регионалното развитие. Ето по-важните от тях:

• Гражданското участие подобрява качеството на вземаните решения, защото чрез него се използват опитът и ресурсите на всички заинтересовани страни на територията;
• Отчитат се и се вземат под внимание нуждите на различни социални групи от местното население;
• Управляващите имат възможност да ползват експертизата на неправителствените организации, които работят на регионално и местно ниво;
• Участието на гражданското общество във вземането на решения насърчава устойчивостта на предложените проекти, програми и политики и намалява възможността от възникване на обществени конфликти;
• Активните граждани и НПО помагат на местната власт да повиши прозрачността в своята работа и общественото разбиране за предприетите от тях действия.

Съществуват различни форми за провеждане на консултация, диалог и партньорство с гражданите. Каквато и форма да се избере от страна на управляващите, начинанието ще е успешно при условие, че се спазват някои общовалидни принципи, като:

• Активно участие;
• Откритост;
• Прозрачност;
• Ангажираност;
• Консенсус;
• Приемственост;
• Холистичен, междусекторен и интердисциплинарен подход;
• Съвместимост със съответните международни конвенции и споразумения.

Участието на обществеността се осъществява посредством прилагането на различни форми, които са съобразени с рамките на съществуващите законови изисквания.

Партньорството между НПО и местните власти предполага споделени отговорности между управляващите и гражданите на всеки етап от процеса на вземане на политически решения. При него публичните органи и представители на гражданското общество обединяват усилия за тясно сътрудничество, което може да включва възлагане за изпълнение на специфични задачи на неправителствени организации, както и създаване на нови органи за съвместно вземане на решения. Най-разпространените механизми за партньорство са консултативните съвети.

Диалогът се основава на взаимни интереси и е свързан с обмен на възгледи и идеи или разработването на конкретна политика. Първата стъпка в диалога – искането той да се състои, може да бъде направена както от публичните органи, така и от неправителствените организации. Често той води до съвместни решения – препоръки, стратегии или промени в местните политики. Той може да протече под формата на изслушвания и публични форуми, граждански и обществени съвети, определяне на лица за връзка с местните власти.

Достъпът до информация стои в основата на всички равнища на участие на гражданите и неправителствените организации във вземането на важни решения на местно и регионално ниво. Във всяка развита демокрация местните власти са задължени да разпространяват информация и данни какво правят или смятат да правят, а гражданите се интересуват и знаят какви решения се вземат и защо. Инструментите, които властта най-често използва, за да информира гражданите, са: медиите, интернет порталите, онлайн базираните данни и провеждането на информационни кампании.

Вземащите решения местни органи на властта задължително трябва да отчитат предложенията на гражданското общество, като всеки участник трябва да получава и обратна връзка в точно определен срок.

Друга важна форма на гражданско участие е обществената консултация, при която местните власти се допитват до гражданите и неправителствените организации за тяхното мнение по определен проблем или проект на документ. Тя е приложима на всеки етап от процеса на вземане на решение – при изработването му, прилагането му и/или при неговата промяна, ако такава е необходима. Консултациите могат да бъдат присъствени или онлайн.

Най-често на обществените консултации се канят представители на заинтересованите страни – това са групите или институциите, които могат да окажат влияние върху дадено решение или е възможно да бъдат засегнати от него. Целта е да се проучат интересите и мненията на всички заинтересовани страни и да се съберат техните предложения, които да бъдат отчетени при вземане на окончателното решение.

В процеса на консултации информацията трябва да се представя на участниците по ясен и разбираем начин, което улеснява общото разбиране и избягва потенциални забавяния, разочарования и недоразумения.

Петициите също са важна форма за участие на гражданите, при което обаче инициативата идва от страна на гражданите, а не от представителите на местната власт. Тази форма също може да бъде разглеждана като консултация, най-малкото защото отразява мнението и идеите на големи общности от хора. 

Обикновено изслушванията и публичните форуми със заинтересованите страни се организират периодично. Чрез тях се определят и разясняват чувствителните аспекти на определени решения, засягащи интересите на различните групи. Целта е да се обсъди в детайли определено решение и неговото въздействие върху една или повече заинтересовани страни. Диалогът е необходим за по-доброто разбиране на аргументите на различните страни и за постигане на съгласие около определеното решение.

Гражданските и обществените съвети осъществяват дейността си на доброволен принцип. Те могат да се сформират по отраслов, професионален или териториален признак, съобразно обществените потребности. Такъв съвет може да се създаде и по конкретен местен проблем. Най-често те се формират на териториален признак, за да се подпомогне решаването на определен проблем на местната общност.

Определянето на конкретно лице от общинската администрация, което да поддържа непрекъснат контакт с неправителствените организации и гражданите е модел, който се използва от повечето европейски държави. Определеното лице осигурява на гражданското общество достъп до информация за актуални политически инициативи и от своя страна информира представителите на местната власт за вижданията на неправителствените организации и гражданите.

Консултативните съвети/работна група или комитет с участие на представители на общински съвет или общинска администрация най-често се създават на база на подписано споразумение, с решение на Общинския съвет или Заповед на Кмета на общината. Те работят като постоянна експертна група за определен период от време. Подборът на членовете от гражданското общество е свързан с експертизата, която дадена неправителствена организация притежава. Независимо дали представляват общината или гражданската структура, членовете на съвета имат равни права да изразяват мнения и становища в процеса на създаване на политики.

Консултативният процес е успешен само когато се организира без бариери. Консултациите с гражданското общество включват различни целеви групи, които често имат различни и дори противоположни интереси. Независимо от ролите и позициите си, участниците в процеса трябва да се отнасят един към друг с уважение. Това подобрява доброто сътрудничество и е предпоставка за постигане на взаимно приемливи компромиси.

В различните форми на диалог трябва да са представени балансирано всички заинтересовани страни. Участниците, независимо дали представляват влиятелна или уязвима група, трябва да имат равни възможности и равно поле за въздействие.

От особена важност е да се провокира стремежът на местните власти към възможно най-широко гражданско участие посредством  включването на гражданското общество на всички етапи от разработването, осъществяването и контрола на публичните политики, което води до обществена подкрепа на решенията и по-лесното им прилагане в практиката.