Росен Костурков: Имаме подкрепа за отпадането на данъците върху субсидиите

Малките и средните фермери изнемогват и по този начин ще им помогнем, каза председателят на Комисията по земеделие в Народното събрание

Източник: АГРИ.БГ

Дискусията за отпадане на данъците върху субсидиите на земеделските произвотители е от години. Стопаните не виждат смисъл в това европа да дава пари, а след това държавата да ги прибира под формата на данък. В същото време директните плащания се считат за добавка към доходите на фермерите.

Ще отпаднат ли данъците върху субсидиите? 

Разговаряме с председателя на Комисията по земеделие в Народното събрание Росен Костурков по повод внесеното тези дни предложение за промени, така че земеделските производители да не плащат тези данъци.

– Г-н Костурков, в какво се изразяват промените, които предлагате във връзка с отпадането на данъците върху субсидиите на земеделските производители?

– С това предложение ние правим промени в два закона – Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който касае малките земеделски производители, защото големите и средните в общия случай са юридически лица; и в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който пък касае точно юридическите лица, т.е. средни и големи производители.

В ЗКПО в момента има едно облекчение на данъците върху земеделските производители, което казва, че до 60% от данъка може да бъде прехвърлен за инвестиции по много строго определени правила (чл. 189б). Това, което правим е, че добавяме нов член в ЗКПО, който казва, че получените субсидии и помощи – всички помощи от държавата …

– Т.е. и помощите по de minimis?

– Да. Всичко, което е получено по линия на подпомагане на земеделието във вид на субсидии, на екомерки, се сумира на края на годината и до 100 000 лв. от печалбата на тези производители не се облага с данък.
Промяната на практика ще казва, че може едно земеделско стопанство – юридическо лице, да се възползва от една от двете мерки, която си избере.

Т.е. или да ползва облекчението 60/40 – 60% от данъка да го реинвестира, или да ползва това облекчение при данъчна основа, не по-голяма от 100 000 лв.

– На каква база изчислихте тавана от 100 000 лв.?

– Едното число, за което се хванахме, е тавънът за ограничение на субсидиите до 100 000 евро, заложен в Стратегическия план. Другото беше на базата на това какви субсидии взимат малките и средните производители годишно. По изчисления и по ефект върху бюджета се появи това число около 100 000 лв.

– Отпадат данъците върху субсидиите до 100 000 лв. Можем ли да го кажем така?

– Да. Ще го обясня с пример. Ако едно земеделско стопанство е получило 90 000 лв. субсидия. От дейност и субсидии е направило данъчна основа примерно 150 000 лв., върху 90 000 лв. няма да плати данък, а ще плати само върху останалите 60 000 лв.

– Няма как да не Ви обърна внимание върху това, че действията Ви по тези промени ще се сметнат за предизборна акция и популизъм. 

– Честно казано, България отдавна има нужда от малко по-задълбочено данъчно законодателство по отношение на земеделския сектор. Ние сме държавата в ЕС, която на практика няма отделно данъчно законодателство за земеделския сектор.

Преди да внесем това предложение, направихме проверка какви са практиките в европейските страни. Оказа се, че горе-долу в половината от тях точно такива облекчения съществуват. В другата половина, където го няма точно това облекчение, има доста по-сложно данъчно законодателство, чрез което в крайна сметка отново се стига до подобен резултат.

Така че това не е предизборно, а е нещо, което земеделците го чакат. Плюс това, в момента сме в период на кризи в земеделието и това е очевидно за всички. А малките и средните производители, особено в секторите на плодовете, зеленчуците и животновъдството наистина изнемогват и имат нужда от помощ.

COVID кризата и войната в Украйна само задълбочиха тези проблеми. И аз не виждам нищо популистко в това държавата да се погрижи за продоволствената сигурност. Защото тя е част от националната сигурност. Това не е популизъм, а рационален подход. Това го видяхме и при разговорите с другите политически сили. Те категорично подкрепиха нашата идея.

– Става въпрос за представителите на различните партии в аграрната комисия?

– Да. Знам, че работата на Парламента отвън изглежда хаотична, доста конфронтирана, с разправии, стигащи до скандали, но това абсолютно не се отнася до нашата комисия. От първия ден се разбрахме, че ще работим за това земеделците да могат да вървят напред.

– За конкретните промени обаче не всичко зависи от земеделската комисия. Водещата е финансовата, както коментирахме с Вас по-рано, а в дневния ред на тяхното заседание за тази седмица няма такава точка. Очаквате ли другата седмица може би да бъде разгледано и от тях?

– Тук може би е и моя грешката, защото предварително не разговарях с председателя Чобанов (Председател на Комисията по бюджет и финанси е народният представител от ДПС Петър Чобанов. – бел. ав.) преди да внесем законопроекта, че очакваме да го включи и в тяхната седмична програма.

Ще говоря с него, за да видим дали има как да го включи като извънредна точка.

Има време, ако има желание. Имаме подкрепата на основните политически сили. Виждам оптимизъм, че тези промени могат да минат до седмица-две през пленарната зала дори.

Ако финансовата комисия го разгледа в четвъртък (12.01.) другата седмица в зала можем да го приемем на две четения, защото текстовете са кратки, имаме становище от Министерството на финансите, което е – да го кажем, неутрално. Т.е. те нямат забележки.

Ако третият мандат, който президентът ще връчи, не бъде изпълнен и ако не го върнат веднага, ще имаме още една седмица поне. А и след това имаме поне още една седмица до разпускане на Народното събрание. Т.е. смятам, че имаме три работни седмици от днес (11.01.) смятано, дано успеем да го прокараме.

– Какви са изчисленията ви, всъщност? Колко пари няма да влязат в бюджета, ако промените се приемат?

– Отрицателният ефект за бюджета е 100 млн. лв. приблизително, на година. Изчислявано е към днешна дата.
Все пак това ограничение, което сложихме от 100 000 лв. таван има значение. Иначе би трябвало отрицателният ефект да възлиза на между 160 млн. лв. и 180 млн. лв.

Въпреки това обаче, анализите, които направихме заедно и с Министерството на финансите, показват, че тези 100 млн. лв. на практика ще се върнат обратно в българската икономика.

Акумулираният ефект от тях за Брутния вътрешен продукт (БВП) за четири години ще е около 1 млрд. лв.

Тези пари, които няма да влязат в бюджета, не са суми, които ще бъдат затворени по банкови сметки и ще се трупат като спестявания. Това са пари, които ще се върнат обратно в икономиката като реинвестиции. А всеки един такъв лев, генерира нови пет в БВП. Така че няма щети. Няма да направим някои хора много богати, а целта е да помогнем на малките и средните.