Защо сме с 30 000 дка по-малко биоплощи за година?

Административният произвол е в основата на проблема, смята Стоилко Апостолов

Източник: АГРИ.БГ

Докато Европа гони 25% биоплощи до 2030 г. и тази цел е финансово обезпечена за следващия програмен период, включително за нашата държава, биосертифицините декари у нас продължават да се топят. Според Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“, основната вина за това носи държавната администрация.

„Биопроизводителите намаляват постоянно през последните 4-5 години“, заяви той в ефира на Дарик радио. Той се включи от Карловския район, известен с биологичното си производство. Сега обаче и там, както в цялата страна, то сякаш е в регрес парадоксално на амбициозните политики и развиващия се световен биопазар. Защо?

„Причините, на първо място, са чисто административни, тъй като имаше една кампания, в която се заявиха много производители и се оказа в един момент, че парите свършиха. От 2017-18 г. вече не могат да се заявяват нови площи. Заради публикации в медиите и уж измами с еврофондовете се стигна до един прекален административен произвол. Имаше много санкционирани фермери за дребни неща и хората започнаха да се отказват”, припомни Апостолов.

По негови наблюдения някои производители продължават да се сертифицират, без да кандидатстват за подпомагане, за да избегнат тормоза от страна на институциите. „Миналата година наш производител в продължение на месец имаше всеки ден проверка от ДФ „Земеделие”. Това е един от най-добрите биоземеделци в България”, добави браншовият представител.

В навечерието на новия програмен период надеждите се завръщат, но не и отпадналите биоплощи. По време на семинар на изложението Агра 2022 в Пловдив от земеделското министерство съобщиха, че делът на сертифицираните биоплощи от общата обработваема земя в страната е едва 1,7%.

Стоилко Апостолов: Спрямо миналата година това са 30 000 дка по-малко, което е много стряскащо.

„Всички сме оптимистично настроени за новия програмен период заради високия процент държавно съфинансиране на мерките по втори стълб. Предвидени са 450 млн. евро за следващия програмен период, който е по-къс от настоящия, само 5 години. Досега не сме имали такъв бюджет за биоземеделие”, заяви управителят на „Биоселена” и подчерта, че „цяла Европа е в еуфория, като има държави с над 20% биосертифицирана земя“. Пазар също има.

„Няма друг тип земеделие, което да повишава оборотите и площите си всяка година с такива темпове”, категоричен е Апостолов, но е съгласен, че в България има много неща, които трябва да се променят, за да достигнем западния успешен модел. Според него най-трудно е да се убедят фермерите и да се обучат, защото биоземеделието е много по-специфично от конвенционалното.

„Хората, които се занимават с биоземеделие в развитите държави, са професионални земеделци. За съжаление, в България само 2% от фермерите имат професионално образование в земеделието. Тук идва голямата трудност за хора, които имат липса на базови познания“, смята Стоилко Апостолов.

Той даде пример, че в развитите европейски страни биодобивите не отстъпват на тези от конвенционалното производство. „Друг е размерът и на стопанствата там. В Швейцария например фермите са смесени. Семейна ферма означава 20-30 млечни крави и около 200-300 дка земя. Там има затворен цикъл на хранителните вещества. Кравите осигуряват оборския тор, с който се наторяват земите. Ако трябва да купуваш всичко, което ти е необходимо за стопанството, често ти е нерентабилно.

„При нас се мисли, че щом има проблем – заболяване или вредител, се търси препарат, а идеята на биопроизводството е културите да се отглеждат така, че тези проблеми да не се появяват или да се минимизират. Освен това организации, които да помагат на фермерите в това отношение, у нас почти няма”, каза на финал Стоилко Апостолов.